Големите световни технологични гиганти започнаха с намаляване на персонала.
Преди
отчетите за 2022q4. И за да смекчат малко удара за
инвеститорите.
Кое
обаче прави впечатление?
Процента
на съкратените. С малко изключения винаги едноцифрено число.
И
заваляха и данните за намалени приходи и печалби. Или с много малки ръстове.
А в
България кога ?
ИКТ
бизнеса в страната отдавна е шестцифрен* работодател. Още от преди… шест
години. Малко инфо, за едни наши познати, дето мислят че ИКТ е само софтуер за
красивите и умните.
Работните
места в България от големите имена в световния технологичен бизнес, които
обявиха съкращения, обаче са обидно незначителни. Нас там още ни няма
на картите им. Докато официални лица все още дават аматьорски интервюта, в които намаляват броя на заетите в ИКТ индустрията
в страната с десетки хиляди, нито дума за дела на университетското ИКТ
образование в страната, няма да ни има нито в таблиците на Eurostat, нито в плановете на големите техно-гиганти за седемцифрени
инвестиционни проекти. Дишаме праха на
гръцките съседи, по красивите им плажове поне.
Well done Mr. Μητσοτάκη, well done!
В софтуерния
сектор в България, доминират компании, собственост на американски, британски,
германски инвеститори и те са предимно в сферата на R&D. Та никой разумен инвеститор не би си позволил да
съкращава софтуерни инженери например. Едва ли го правят и големите. Но пък
новите назначения и особено заплащането ще са друга тема тази година.
В хардуерния
бизнес 2023 ще е тегава, но единия сегмент ще компенсира спада в другия. За
третия сегмент наречен ЗОП никой няма идея, макар да има бол пари за
дигитализация. Поне половин милиард са STEM пари по МВУ. Правилния избор на продукти, силния и
навременен маркетинг, малко рисково ценообразуване, предвидими наличности
ще дават сигурност за работните места. Поне за някои.
В ИТ
услугите няма да е изненада да има разнопосочни тенденции. В някои от
големите системни интегратори неизбежно надолу, И като работна сила и като
заплати. В други – смяна на собственост и следваща оптимизация на разходи. За
по-малките в бизнеса, натоварването с поддръжка на остаряващи системи може да
осигури пари за запазване, дори и за ръст на работни места.
В
бизнеса с комуникационни услуги и интернет определено може да се
стигне до намаляване на личния състав. Там проблема с ръста стои отворен още от
миналата година, и който не си е написал домашното с персонала и нови източници
на приходи ще трябва да работи още по-усилено по тази болезнена тема през тази
година.
Кои
са застрашени?
Казвали
сме го винаги. Един KPI е. Свързан с най-големия разход.
Когато
цената на труда спрямо прихода на зает премине дефинирания за индустрията %.
Сега
този баланс заплати/приход става и остро дефинитивен за влошаване състоянието
на компанията. И то не се случва веднага.
Кои
фактори може да засилят негативния ефект върху ИКТ индустрия и за кого?
На предно
място играта с осигурителните прагове. Големите няма да ги притесни. Но за
малкия ИКТ бизнес, за средните компании. И особено за стартиращата ИКТ
екосистема ще бъде опасно и ще носи рискове. Та ако още има аматьорски
изпълнения и с данъците може да се стигне и до канибализъм в ИКТ индустрията.
Да добавим, че и рисковите пари ще намалеят или ще се изтеглят от стартиращи ИКТ бизнеси, които още не са проходили до самоиздръжка, та камо ли до печалба.
----------------------------------------------------------------------------------------------------
* Източник на данните за анализа: ICT
Industry Observer Bulgaria 2023 by CBN Pannoff, Stoytcheff, ed. VI:
http://blog.cbn-bulgaria.com/2022/12/ict-industry-observer-bulgaria-2023-by.html
ЗА АВТОРСКО ПРАВО И РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ
Всички публикации от тази страница, както и от блога на агенцията, не могат да бъдат копирани, препечатвани и/или разпространявани от медии и електронни сайтове без изричното писмено разрешение на авторите. В противен случай на нарушителите ще им бъде потърсена отговорност по Закона за авторското право и сродните му права.
©1991-2023 CBN Pannoff, Stoytcheff & Co.
Няма коментари:
Публикуване на коментар