На фона на тежки бюджетни дефицити в България, правителството обяви за обсъждане безпрецедентно вдигане на социалните осигуровки в страната с 13.5% (за родените след 1960г.) и на максималния осигурителен доход с 11.3 % (470 лв.) за 2026 година.
CBN Pannoff, Stoytcheff & Co. наблюдава* от повече от 15 години развитието на икономиката на страната по индустрии - 17 общо, Агенцията е и единствената поддържаща собствени b2b бази данни със сравнима по години информация за тях - обороти, заети, заплащане, печалба, рентабилност.
Кои според нас ще бъдат засегнати най-сериозно от този безпрецедентен ръст на осигуровките в страната и какво очакваме?
Фабричното производство
25* от 27 -те производствени сектори от индустрията с над 460,000* заети в 30,000* предприятия ще усетят жега. Само два ще се спасят. Със сигурност.
С предлаганото двуцифрено повишение на осигуровките в номинал и на МРЗ - един от най-важните за бизнеса KPI във фабричното производство в България - оперативния марж, който и без това виждаме*, че в продължение на години е под средните нива за страната, ще се срине до възможно най-рискови за бизнеса стойности.
След като най-големите партньори за български фирми осигуряващи поръчки - компаниите от фабричното производство от големите от ЕС27 се борят за запазване на поне едно-цифрена рентабилност, експортно ориентираните компании в страната нямат шанс да повишават цените и вероятно ще прибягнат до съкращения.
Никой не обърна внимание на предупреждението ни за загуба на хиляди работни места във фабричното производство в България през 2024.Процеса продължава и през 2025.
Какво можем да очакваме с ръста на осигуровките и минималната заплата във 25-те сектора на фабричното производство в България?
Ново съкращаване на работни места в диапазона между 8 - 10, 000, подготовка за оттегляне на чуждестранни инвеститори изцяло или намаляване на заети. Основно в предприятия извън 4-те големи областни града в страната, поради голямата разлика във възнагражденията. Добрата новина за нов военен завод /ако/ ще се случи след 14 месеца, а говорим само за 1,000 работни места. И то в един регион.
След почти убитите сектори на тютюн и обувно производства в България, силно надолу ще продължат да вървят поне още три производствени сектори, които са на ръба на оцеляването. А стратегически за България и доскоро гордост за всички популисти сектори като производството на части за автомобили и велосипеди вероятно ще отчетат силно намаляващи обороти и катастрофална рентабилност...
Софтуерен сектор
Софтуерния бизнес е признато технологично лице на България. С над 6, 000* компании и 59, 000* заети бизнеса осигурява над 5.5* млрд. лв. разход за персонал годишно.
Основно експортно ориентиран, софтуерния бизнес вече е под влияние на негативите на международните пазари още от миналата година. Каквото и да си говорим, AI навлиза и изяжда работни места в сектора (ChatGPT се цели в 1 трилион!? долари капитализация), а младите и все още недостатъчно обучени софтуерни инженери са поставени под сериозно напрежение.
Плюс 470 лв. или 11.3 % ръст на МОП и 13.5 % за осигуровки ще намалят конкурентоспособността на софтуерните компании и ще заплаши сравнително успешната рентабилност на бизнеса в страната.
Какво очакваме?
Големите софтуерни бизнеси в България, преобладаващо R&D центрове които са собственост основно на мултинационални компании, вероятно ще намалят персонала и ще задържат повишаването на възнагражденията до нива на инфлация. Като най-важната им задача през годината ще бъде повишаване на производителността.
Малките и микро софтуерни компании ще търсят регистрации извън страната и онлайн работа тук. А за да запазят обучени кадри ще търсят и различни законови начини за избягване на плащане на осигуровки.
Back - офисите на чуждестранните компании /има такива в България от над 30 държави/ със сигурност ще задържат ръста на работни места, но едва ли ще напуснат страната. Все още.
Най-сериозно може да бъде засегнат средния софтуерен бизнес, който работи основно за вътрешния пазар. Там cost-a на бизнеса ще излети и почти ще нулира рентабилността, но дали ще намаляват възнаграждения или броя на заети ще зависи от нервите на мениджмънта. Както и от възможността да повишат цените на услугите за клиентите.
Държавата няма никакви изградени механизми за защита на работни места в сектора - най-доходоносните платци за бюджета. Напоследък даже обратното.
Болници
Сигурно малко странно ви звучи точно болници. Едва ли обаче знаете, че това е втория сектор в България по разход за персонал спрямо приходите. Нашите прогнози са, че през 2025 година разхода за персонал в сектора ще надхвърли чувствително границата от 5 млрд. лв. А именно в този разход се цели ръста на осигуровките и максимални осигурителен праг.
Какво очакваме?
Повсеместно повишаване на цени на здравни услуги в страната. Ново увеличаване на доплащането без документ.
Особено тежко става положението в близо 30 общински и държавни болници в по-малки населени места, в които разхода за персонал отдавна е задминал границата на фалита и тези заведения се държат на магия. Общините със собственост в здравния сектор също ще изпитат жега - ще трябва да извадят свежи пари ако искат да запазят болниците си за местното население, особено след новите начални заплати на младите лекари и медицински сестри.
Накрая да добавим, че ръста на осигуровките ще се отрази много сериозно и на малки и средни дистрибуторски фирми от всички бизнеси в страната. Но повечето от тези компании имат гъвкави модели на правене на бизнес с изключително професионално управление на KPI.
-----------------------------------------------------------------------------------------
©1991-2025 CBN Pannoff, Stoytcheff & Co.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.