"Mayday! Mayday! We Are Sinking!". Или за реалното състояние на бюджета /КФП/ на държавата: след осем месеца. От независим източник.

Макар да събра исторически най-много приходи за м. август - 6.3 млрд. лв. /+ 11.7%  г/г/, хазната направи и исторически разход от 7.2 млрд. лв. /+14.0% г/г/ за 31 дни на летния туристически месец. Това доведе до нов рекорд в постигнат дефицит само за август през последните шест години от минус 936 млн. лв. 

Обективно погледнато ръста в приходите в бюджета /КФП/ за осемте месеца на 2025 е отличен - 13% и е много по-висок от предходните две години /Фиг.1/, но плана е за ръст е от странните 25%!? По наше мнение /на база динамиката на бюджета за 2023 и 2024/ - вече е недостижим.

Фиг.1 Динамика на приходите в КФП по години:

            Август            Декември

2025        13 %                  ? (план 25 %)

2024          9 %                  7 %

2923          8 %                  4 %  

Източник: CBN_DB4 Консолидирана Фискална Програма [КФП] на България_2019_2025

Фиг.2 Динамика на разходите в КФП по години:

            Август            Декември

2025        20 %                ? (план 24 %)        

2024        14 %                8 %

2923        13 %                10 %

Източник: CBN_DB4 Консолидирана Фискална Програма [КФП] на България_2019_2025

Така само за първите осем месеца на 2025 година бюджетното салдо удари невъобразимите доскоро минус 5.21 млрд. лв. /при минус 1.68 млрд. за 2024 и минус едва 52 млн. за 2023/.

Ако до края на 2025 се запази тази динамика на приходи/разходи валидна за първите осем месеца, то бюджетния дефицит би достигнал приблизително минус 12 млрд. лв. /заедно с вноската в бюджета на ЕС/ или между 5.5 % - 5.8 % от прогнозния БВП. 

Данъците - изводи за бизнеса и потреблението

След отличния ръст от 17% в събираемостта на данъците - запазен през юни и юли '25, както предвидихме в предишни наши анализи - увеличението на данъчните приходи рязко се сви до 15% през август. И по наша оценка ще продължава да се свива, но с по-бавни темпове поради ред обективни причини.

Очакваните печалби на бизнеса намаляват и до края на годината със сигурност ще намалеят още. За следващата година "риска за фиска" тук е огромен, въпреки облагането с по-висока ставка на мултинационалните компании в страната.

Заплатите и възнаграждения се увеличават, основно и ударно в бюджетната сфера, а в частния има лек ръст предимно заради ръста на МРЗ. Но вече се вижда забавяне.

Потреблението на акцизни стоки очевидно намалява, за сметка на ръста в покупка на стоки за дълготрайна употреба, включително автомобили и жилища.

Какво не ни казват

По най-чувствителния за обществото и данъкоплатците тема - заплащането в бюджетния сектор /КФП/ имаме новина - предвидените в закона за бюджета пари за ръст свършиха. Даже през август отидоха още 200 млн. лв. А остават още пет месеца...

Друга (добра) новина е за пенсионери и социално слаби е, че субсидиите от хазната за бюджета на НОИ са превеждани стриктно навреме и в нормален обем. 

За НЗОК обаче все още виждаме странен дефицит от около 320 млн. лв. от забавени трансфери. Та пари за повишаване на доходите на младите лекари може да има, но догодина.

Трансферите за общините надвишиха отдавна планирания ръст и удариха тавана. Много повече от планираното за годината пари са отишли за държаните медии и ВУЗ. 

Капиталовата програма върви с темп от около 765 млн. лв. месечно и няма изгледи тук да намаляват парите, а обикновено окончателните разплащания по започнати проекти са в края на годината.

Леко притеснително е и че разходите на хазната за издръжка на държавните учреждения - включително болници, училища, детски градини, домове за възрастни, по която основни пера са разходи за вода, горива, енергия, външни услуги и текущи ремонти все още са с нулев ръст при доста сериозна инфлация. 

Субсидиите - също забелязваме забавяне, но това според нас е правилна политика, защото не е ясна цената на енергията през зимата и какви пари ще са необходими, особено за фабричното производство, което е в режим на свободно падане. Въпроса е дали ще има пари, когато се наложи.

Какво предстои

През предходните три години септември месец е бил тежък за хазната. И през трите е имало дефицит, като само за 2024 година е минус 1.15 млрд. лв. Нямаме съмнение, че и 9/2025 е завършил на дефицит. Въпроса е дали вече сме в зоната на свръхдефицит преди два най-трудни месеци за хазната.

Октомври и декември са били най-тежките месеци за бюджета на страната през последните пет години с постоянни дефицити. 

Трите коза на правителството

България излиза от осмия месец на 2025 година с минус 5.2 млрд. лв. дефицит и 16.8 млрд. лв. нови заеми, но правителството си има свои козове и шансове.

Чаканите 4.4 млрд. лв. от механизма по плана за възстановяване и устойчивост. По наша оценка и възможни около 3 млрд. лв. спестени капиталови разходи и пари от издръжка. Към дефицита може да добавим и  2.6 млрд. лв. дерогация на военни разходи. 

Така че все още има някаква възможност годината да бъде "спасена". 

Поради факта, че сме специализирани в ИКТ сферата, тук е мястото да обърнем внимание на компаниите от индустрията,  които ще играят на търгове за доставка на хардуер, софтуер и услуги да бъдат особено внимателни при клаузите за плащане при подписване и изпълнение на договори, за да няма увисвания със задължения по цялата верига.

-----------------------------------------------------------------------------------------

* Източник: Макроикономически и индустриален обзор на България 2025 (прогнози)

©1991-2025 CBN Pannoff, Stoytcheff & Co.