Световните IT компании, отразявани в блога на CBN:

A-Data (8) Acer (20) ALWIL (1) AMD (4) AOC (2) Apacer (3) APC (5) Apple (14) ASRock (4) Asus (20) ASUSTek (5) AVG (3) BenQ (2) Brother (12) Canon (11) Cisco (7) Cooler Master (1) Corsair (5) Crucial (5) D-Link (11) Dahua (2) Dell (27) DeLUX (4) Eaton (5) Epicor (1) Epson (4) Eset (3) Fortron (2) Fujitsu (14) Gigabyte (6) Golden Field (2) Hikvision (2) Hitachi (6) HP (32) HTC (3) Huawei (7) I-Guard (2) IBM (6) Infor (8) Inform (1) Intel (12) Kaspersky Lab (4) Kingston (11) Kyocera-Mita (4) Lenovo (27) Lexmark (5) LG (7) Linksys (2) Linux (2) Logitech (6) Makelsan (2) McAfee (3) Meizu (1) Micron (1) Microsoft (22) MikroTik (2) MSI (3) NetGear (2) Nokia (3) OKI (1) Oracle (13) Panda Software (1) Philips (6) Power Ware (1) PowerWalker (1) Prestigio (7) Qlik (4) Repotec (1) Ricoh (6) Samsung (32) Sandisk (4) SAP (17) Seagate (11) Silicon Power (5) Sony (6) SuperMicro (4) Symantec (2) Toshiba (18) TP-Link (10) Transcend (8) Trend Micro (3) Ubuntu (2) Viewsonic (1) WD (11) Windows Defender (3) Xerox (8) Xiaomi (2) Zalman (1) ZTE (2) ZyXEL (2)

14 октомври 2019 г.

Фалит в софтуерния бизнес в България: защо и как?

Независимата агенция CBN Pannoff, Stoytcheff & Co., единствена за България, наблюдава, отразява и анализира  [http://blog.cbn-bulgaria.com/2018/10/software-industry-observer-bulgaria.html]  развитието на софтуерния бизнес в България от самото му начало през 1994 година. Същата година обема на софтуерния бизнес в страната беше в рамките на 70 милиона евро!

В последните 10 години софтуерната индустрия в България се развива изключително бурно, прекрачвайки уверено прага от 1 милиард евро годишни приходи. В очите на широката аудитория, това е един от бизнесите с най-високо възнаграждение на служителите и с най-добри възможности за кариерно израстване и реализация в живота.

В софтуерния бизнес в България са активни хиляди компании. Дали обаче всичко в този бързо развиващ се сегмент е нормално и безоблачно?

Наше независимо изследване проведено наскоро, показа малко изненадващи, но и в някаква степен очаквани резултати.

Колко софтуерни компании са фалирали или са пред излизане от бизнеса?

За периода 2014 - 2018 приблизително 14 % (!?) от представителната извадка с която агенцията работи от малки, средни и големи софтуерни компании [employee>9, revenue > $0.5 m] са фалирали или са в състояние на технически фалит.

Все пак това е всяка седма фирма. За последните 5 години.

От кои бизнес сегменти?

Изненадващо, по-голям брой софтуерни бизнеси, запътили се към финала на дейността си в страната не са от компании, работещи за вътрешния пазар, а от фирми ориентирани за външни пазари.

А иначе има от всички сегменти. От back offices и R&D centers на дъщерни компании на големи чуждестранни вендори. От локални бизнеси със собствени продукти, до интегратори на големи чуждестранни вендори. От малкия, средния и дори от едрия бизнес в сектора.

В най-тежка позиция са софтуерни компании, които работят преференциално за един или два ключови клиента. Или са дъщерни дружества с проблемна компания-майка, която решава рязко да ограничи или спре финансирането. Там измъкване от проблема май няма, освен продажба на бизнеса. Но това пък е и почти невъзможно, защото създадените вече екипи имат много тясна специализация.

На второ място, в риск се оказват фирми работещи основно за вътрешния пазар, обвързали ключовата част от бизнеса и специализацията най-често с един голям стратегически вендор. Когато вендора прекрати договора с компанията, тя изпада в изключително затруднение и в невъзможност да обслужва клиентите си, а драмата бързо става критична и почти необратима.

На следващо място, високо рисков е бизнеса на софтуерни компании със собствени продукти, разработени единствено за конкурентения и сравнително малък вътрешен пазар - уви, и непознат за много хора. Видяхме фирми, работили дълго, успешно и със самочувствие продавайки ... един единствен софтуерен продукт - дълго търсен, с критична роля за други бизнеси. Но, когато пазара спре да го търси в очакваните обеми, или пък се появи "зверска конкуренция", бизнеса на компанията приключва, персонала се уволнява. Понякога и след 10-15 години бизнес история.

На пазарния небосклон напоследък се появиха и продължават да се появяват софтуерни фирми, които с добри презентационни умения и перфектни (най-често само на хартия) бизнес планове взимат по един или друг начин големи, да не кажем огромни грантове от фондове за рискови инвестиции. За разработка на софтуерни продукти, предимно за външни пазари, които на теория имат бъдеще. Виждаме, че добра цел на някои фирми е да съберат екип, да разработят продукта до някакви нива и да се опитат да се продадат като разработен бизнес и екип. Но межудвременно парите може да се свършат и се разчита на нови грантове. Стига да има кой да дава. А при липса на адекватна информация и гаранция за пазар на продукта, ясен и агресивен маркетингов план, дори рисковите фондове понякога спират парите и фирмата затваря заедно с продукта.

В изследването видяхме и силни компании, излизащи от бизнеса, в чийто модел основно се е разчитало на държавни поръчки. А тази симпатична ниша в България отдавна е заета и опитите за навлизането в нея също носят огромен риск.

Технически защо и как фалират софтуерните компании?

В изследването най-често наблюдавахме два сценария, които водеха до тежки последици за бизнеса.

Спад в приходите

При първия сценарии имаше спад в приходите (тук не се спираме на причините), В началото по-малък, в последствие много рязък. Последствията - ясни.

Минус 95% - това е спада на приходите в разглежданата група компании, спрямо пиковата година на бизнеса за тях. Първата година спада е едва 5%.

Не се спазва най-важния KPI

При втория, който е и значително по-дълъг, наблюдавахме как компании затъват в увеличаване на разходите за персонал с непропорционално развитие на приходната част. Вследствие идва загуба, тя расте и става неконтролируема и неминуемо следва спад в заплащането и оттегляне на персонал.

Наблюдавахме също, че обикновено загубата расте лавино образно, когато приходите следващата планираната година са критично по-малко от очакваното, а разходите за персонал са повдигнати до максимални и вече рискови нива - и от конкуренцията на пазара на труда. Продължението обикновено е свиване на заплатите и загуба на ценен персонал, като обикновено първи напускат по-добрите професионалисти и качествените екипни служители.

Разхода за персонал като процент от прихода. Достигне ли и премине ли критичните нива - връщането назад е изключително трудно.

Минус 90% - това е спада на служителите в разглежданата група компании спрямо пиковата година на бизнеса за тях.

И пак е много важно да отбележим - вече се очерта голяма и съществена разлика в бизнес плановете и управлението на софтуерните компании, работещи основно за вътрешния пазар и колегите им, работещи за възложители извън страната.

Кога ?

Времето за излизане от бизнеса е много различно и понякога мъчително дълго. Подхлъзването надолу, както вече отбелязахме, често започва с подценен спад на "някакъв малък" процент приходи. Оттам обикновено следва намаляване на рентабилността.. Често идват и неочаквани загуби на клиенти, пазарен дял, персонал... А виждаме, че понякога от полезрението на мениджмънта излизат два важни компонента от управлението на фирмата - вземания и задължения, които по принцип не са големи за тази индустрия, но понякога стават фактор. И то сериозен.

В раглежданите от агенцията компани изпаднали в затруднение, времето от появата на първите признаци до практическо спиране на дейността е между една до три години, а виждаме че може и до пет ?!?

Всъщност, това може би е и един оздравителен процес за софтуерния бизнес в България като цяло. Поради естеството на пазара на работна ръка, освободените специалисти все още без затруднение намират нова работа и реализация. И така затворилите компании стават своеобразни "донори" на сравнително обучена работна ръка за други компании. При това никак не малко служители.

Някои колеги избират пътя да опитат собствен бизнес в областта, в която е работил предишния им неуспешен работодател. Нерядко, самите те имат успех. Но трябват опредение качества, много работа, правилно финансиране и късмет.

Прави ли нещо държавата?

Да. Прави.

Увеличава осигурителната тежест за преобладаващата, като заплащане работна сила в бизнеса.

Като резултат, натиска върху конкурентноспсобността на софтуерните компании расте? Увеличените осигуровки върху и без това високата цена на труда, блокира съществено развитието на две много важни групи от бизнеса - стартиращите и малките компании.

Startups културата, възможността България да се доближи до шанса да има свеой "Unicorn" е и част от тази политика. Казваме го отговорно. За тези, които се интересуват. Достъпа до адекватно финансиране в България на стартиращи компании от наша гледна точка някак си се вижда невъзможна мисия. Дано да грешим!

Засегнати са и малки софтуерни компании, особено тези с по-малко от 9 служители и приходи под 250 хиляди лева. При тях, за да се оцелее няма как да се плащат такива вискои осигуровки, да се задържи персонал на тези високи възнаграждения и се търсят и намират схеми. Защото повечето софтуерни инженери в България са млади хора и приказките за пенсии са далеч от близките им житейските планове. Кеш, сега и веднага ;)

Държавата обаче си има други проблеми. Тя трябва да събира пари.
Понеже знаем, че този материал ще се чете от хора с отговорности, едно нещо трява да е кристално ясно. И при най-малкото сътресение в софтуерния сектор в страната, цялата ИТ индустрия тръгва надолу и в бюджетите на НЗОК, НОИ зейват огромни двуцифрени дупки, наречени нежно дефицити. А ръста на БВП идва със знака на зимните температури. Такава е ситуацията. Предупредили сме.

А банките?

Без да има видима причина, по нашите наблюдения въз основа на кредитите, банките за сега стоят малко настрана от софтуерната индустрия. Макар и към края на 2018 година да наблюдаваме известно, почти пиково събуждане, експозицията на банките към Топ250 софтуерни компании в България сумарно е по-малка от кредитите само за един единствен от водещите производители на олио в страната. Причини има, но не им е мястото да ги анализираме тук. И като проблем - софтуерния сектор все още не може да разчита на адекватно пазарно локално финансиране, при добри условия и доверие от страна на банковия сектор. А това увеличава риска от неплатежоспсобност и загуба на бизнес.


А има ли някой?

Единствения субект, който прави нещо по-реално и има ефект за софтуерния бизнес в България е BASSCOM - едно от бизнес сдруженията в сектора. Оказва се, че само те за страната разполагат с бюджет, CEO, служители на трудов договор и инвестират до момента в пазарни изследвания, чийто резултати се гледат изключително внимателно от Управителния съвет на асоциацията. Обявяват се публично, така че данните и анализа им да са достъпни за бизнес плановете и на стартиращте и на по-малките компании.

Да отбележим и страничните ефекти. Знайни и незнайни сайтове на български, английски и още кой знае колко езици (в България работят софтуерни компании, собственост на граждани от над 20 националности), специалисти, журналисти цитират на воля данните от изследванията на BASSCOM, като най-голямата и фрапираща грешка е да се приравняват данните за софтуерния бизнес с цялата ИКТ индустрия в България.

Колегите от BASSCOM имат много задачи. На образователния, на данъчния на информационния и медиен фронт. Пожелаваме им да се справят, защото целия сектор в някава степен зависи от резултатите от дейността на асоциацията.

Има ли вариант за предупреждение? Какви реакции са успешни?

Големите глобални софтуерни компании, работещи на българския пазар дават примери. Те имат железни правила и спазват безкомпромисно няколко важни KPI. Никога не са много отгоре, но и никога под медианите стойности. Има изключения, но те идват от фирми от други континенти с друга етимология на бизнес средата.

Важното е да следят пазара, а те знаят как. От производителност до възнаграждения на служителите.

Със сигурност това е едно от добрите решения и за българските компании.

София,
2019, октомври

------------------------------------------------------------------------
* Всички резултати и анализ в статията са основани на данните от базата на агенцията "Company. III", съдържаща над 300,000 записа за над 1,000 водещи ICT компании в България за период от последните 8 фискални години.

-----------------------------------------------------------------------------------------
Всякакво цитиране, копиране, позоваване, коментар и разпространение под каквато и да е форма и по какъвто и да е начин без писменото разрешение на авторите CBN - Pannoff, Stoytcheff & Co. се забранява и подлежи на наказателно преследване и санкции по българското и международно право.

© 1991 – 2019 CBN Pannoff, Stoytcheff & Co. Sofia, Bulgaria.

Няма коментари:

Публикуване на коментар