Тъмни облаци над хардуерния пазар в България. Защо?

Хардуерния бизнес в България - около 30 дистрибуторски компании, няколко стотин системни интегратори и няколко хиляди дилъри и риселъри се приближава до нови препятствия през 2025, които се налага да преодолява.

Такси - една драстично по-висока и една драстично по-обхватна

Синхронизирания многократен ръст на екотаксите за рециклиране на техниката от трите големи частни лицензирани компании в България ще натежи в цената, а оттам в оборота и KPI - те на един от най-конкурентните сектори в ИТ индустрията в страната - дистрибуторския. Сектора е почти изцяло "на светло" и работи с най-ниски маржове в цялата индустрия. 

Непотвърдена информация сочи, че друга такса започва се задава. Авторските права върху носителите. Разбираме, че има претенция да бъде % от цената на носителите. Но разбираме също че има и претенция да бъде и % от цената на целия компютър. Т.е. включително и от цената на шасито, захранващия блок, кабелите, дъното... Къде точно е смисъла и дали има някой който е в час?

Вноса от Китай рязко нагоре.

Данните на CBN Pannoff, Stoytcheff & Co. показват невъобразими числа на ръст за българския пазар за внос на технологичен хардуер в много продуктови линии, особено в периферията. Дали обявените мита за 2025q2 на американския президент са причина не е ясно, но огромно количество технологичен хардуер е акостирал в страната. Това количество неминуемо ще се отрази на пазара до края на годината. И много бизнес планове няма да се случат, но поне ще има щастливи клиенти от очакваните ниски цени...

Директно от Европа.

Отдавна директните предложения и продажби на ИКТ хардуер на клиенти в България от големи европейски дистрибутори са реалност. Дистрибуторите от големите центрлано-европейски икономки също имат бизнес планове пред вендорите, които не винаги се случват, а цените които могат да предложат на клиенти от страната понякога са по-добри от предлагането тук. 

Така търговците на ИКТ базирани в България се сблъскват с не много лоялна конкуренция. Но това е свободния пазар. Друго "но" идва от възможността големите търговци от Европа да прескочат и системните интегратори и риселъри и да продават директно на крайни клиенти в страната. И могат и да ги обслужват дистанционно. От контактни центрове от Азия например. А големите и средни компании в България все пак са крайно число и повече от 40% от оборотите са в ръцете на чуждестранни инвеститори... 

Ще расте ли пазара уважаеми вендори? И кой да го разработва този пазар? 

Данните на CBN Pannoff, Stoytcheff & Co. за 2025q1 за пазара на технологичен хардуер в България показват спадове в много ключови продуктови линии включително и в някои от най-големите, а общото увеличение на пазара идва основно от смартфони. Вендорите обаче са изправени пред планове за ръст, а натиска към дистрибуторите в момента може да доведе до сериозни грешки. Особено ако се върви по пътя на нови партньорства на вече до болка познатия и "изтупан" роден пазар. Това което виждаме като ход в 2025q1 за да се върже плана ще продължи само временно.

От години предупреждаваме вендорите, че политиката по разработване на пазара в България на повечето от тях е неадекватна и неефективна. Само с "ивенти" и LinkedIn резултата е моментен и е  нищожен за похарчените пари в дългосрочен план. Иначе е добре за хотелския и ресторантьорския бизнес. И за кетъринга. Без подкрепа специализираните медии, предавания и изследванията за пазара са на доизживяване /не случайно големи изследователски агенции се изтеглиха отдавна от страната, а специализирани медии почти не останаха/. Примера с ERP - никой вече няма идея какво се случва на този пазар и как да се докаже кои са водещи продукти и интегратори в страната, защото почти никой вече не финансира изследвания, анализи и статии по темата. И така сега всеки е кандидат за №1. А преди години ги имаше всеки месец. Сега това ще се повтори с лекота с киберсигурността. 

Да добавим - и кой да плати за обучението на търговците в ИТ компаниите - кои са печелившите индустрии в България и къде и как да търсят платежоспособните клиенти в тези моменти.

ИТ обществените поръчки по ЗОП - дали изобщо ще има пари от данъкоплатците?

Проблемите с дефицита в хазната обикновено довеждат до намаляване на парите за дигитализация, респективно технологичен хардуер в ДА. И то точно в началото на цикъла на смяна на технологиите. Наред с проблемите в търговете за ИТ от миналата година с една компания обявена за враг на едни и приятел на други, тази година парите са проблем. Дори и проекта за мечтаната фабрика за AI, за която целокупният български данъкоплатец няма никаква идея какво е това, ще очаква милиони и от бюджета. А ефекта за сега е само PR.

Разходите за персонал нагоре и нагоре, а маржовете надолу и надолу

Ръста на новия МОД от април'25 и безпрецедентното увеличаване на заплати в обществения сектор, натискат силно нагоре разходите за персонал в компаниите с основен бизнес продажба, интеграция и поддържане на  технологичен хардуер. Дистрибуторския бизнес който е с много ниски маржове, няма как да реагира адекватно в този момент, защото KPI изхвърчат от пистата. Риселърите и интеграторите имат малко по-голяма свобода заради приходите от услуги и софтуер, но и при тях пазара и възможностите са силно лимитирани. Тези процеси неминуемо ще повлияят на работната сила в тези ИТ сектори.

А сега накъде? Бизнеса няма лоби.

ИКТ бизнеса в България реално няма лоби. От времето на проекта "НЕВА", Правец -16, ЦИИТ, ЗИТ... Е, за тези които ги знаят съкращенията. 

Допълнителния натиск върху хардуерния бизнес ще доведе до още забавяне в дигитализацията на страната, а оттам и до влошаване на конкурентоспособността на българската икономика. Добавяме и възможни пробиви в сигурността. А еврозоната идва и добре дошли в отворения пазар. 

Та на тези, които мислят че това е далечна перспектива да следят разликата между планираните и реалните приходи от ДДС, ДП в бюджета...

-----------------------------------------------------------------------------------------

©1991-2025 CBN Pannoff, Stoytcheff & Co.