Блокирани бизнеси и администрации. Изтекли лични данни на милиони българи... Европа налага директива NIS2 на критични индустрии. В Народното Събрание се подготвя закон за киберсигурност в малки, средни и големи компании.
Киберсигурност по Закона за обществените поръчки - какво се случва наистина ?
94 са сключените договори в България по ЗОП на стойност 22.3М лева с директен предмет решения за киберсигурност.
Това показват резултатите от XXV-то ежегодно и единствено за страната независимо изследване: "ИТърг" - база с данни и аналитична информация: Търговете за ИТ по ЗОП в България - Възложители, Изпълнители, Предмет и Стойност на договорите. За 25 години.
Точно 40 организации са сключили договори с включени решения за киберсигурност с общо 38 доставчици.
Най-много договори - 50 на стойност 13.3М лева са сключили правителствените и държавни ведомства, следвани от образователни институции - 17 на стойност 1.4 М лева. Няма нито един договор от сектора на здравеопазването.
ИТ компанията - лидер по брой сключени договори има 15, на обща стойност 2.6М лева. Втората ИТ компания по брой сключени договори има 9 на обща стойност 1.8М лева. Две компании имат по 7 сключени договори.
Кой и как е на пазара в България?
Няколко са основните вендори, които се борят за клиенти и пазарен дял в България. Наблюденията ни са, че повечето от тях са салбо-активни в информационните и маркетингови кампании. Почти всички може да ги видите в портфолиото на големите ИТ или на два-три нишови дистрибутори в страната. С изключение на много тесен кръг от ИТ индустрията, обществото и бизнеса като цяло нямат никаква представа за тях и почти не ги разпознават. На пръсти се броят и сериозните системни интегратори, които могат и внедряват решения за киберсигурност в по-големи организации. NIS2 доведе на българския пазар и няколко от големите задокеански имена в сектора с пазарна капитализация по-голяма от световни ИТ корпорации с история.
Какво очакваме на пазара на киберсигурност в България в близко време?
NIS2 и ако влезе новия закон за транспониране на директивата в България ще застави административно всяка една от близо 5,600 -те компании от малкия, средния и едрия бизнес в страната да излязат на пазара и да инвестират в киберсигурност възможно по-бързо.
Над 450, 000 микро-бизнеса в България, обаче са оставени на течението и без достатъчно информация ще трябва да се справят самостоятелно. Както и до сега.
Почти сигурно, държавната и правителствена администрация няма да увеличи инвестиции през ЗОП в решения за киберсигурност тази година поради очертаващата се тежка липса на средства в бюджета за 2025.
В заключение
Икономиката на България се нарежда на 26 място от 27 -те страни от Европейския Съюз по показател налични мерки за киберсигурност, въпреки че над 80 % от предприятията в страната с над 10 служители прилагат такива. Тенденцията в Европа, която неизбежно ще дойде и в България е този резултат да се доближи до 100%.
Поради почти затъмнения пазар на решения за киберсигурност в страната, остава сериозен и подценен риска от една тенденция, която видяхме в друг сегмент - появата на вендори - менте, които ще използват липсата на информация за да съберат бързо от клиентите, които не могат да се ориентират в пазара и после ще "изчезнат" в пространството.
И все пак, мерките за киберсигурност внедрени в компаниите, остават водещия дигитален индикатор за страната като дял от всичките 10 основни показатели...
-----------------------------------------------------------------------------------------
©1991-2025 CBN Pannoff, Stoytcheff & Co.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.