Работните места в софтуерния бизнес, МОД, AI & STEM, дигитализация и новото правителство. Крум Хаджигеоргиев, председател на УС на БАСКОМ в откровено интервю по важни за България теми.

 

В последните 25 години години БАСКОМ се очерта като най-влиятелната и активна асоциация на технологичния бизнес в България представляваща най-бързо растящия стратегически сектор за страната, а членовете й се увеличават постоянно.

 
Това интервю е продиктувано от бурния и стихиен темп на навлизане на нови технологии и AI в бита, бизнеса и обществените услуги в страната.
 
Досегашният председател на УС на асоциацията Крум Хаджигеоргиев беше преизбран за втори мандат. Той се съгласи и беше така любезен да отговори на въпросите на агенцията за читателите на блога, относно технологичното състояние и бъдеще на страната и ролята на БАСКОМ в него. 

Специално за абонатите на „Бизнес Анализатор за България“.
 
Работни места.
Вие бяхте сред първите, които видяхте последствия за пазара на труда в софтуерния бизнес след AI бума. Тази година (2026) в университетите в страната ще завършат няколко хиляди млади софтуерни инженери, допълнително няколко стотин се връщат от чужбина, завършващите академии също очакват работа. Но заетите в софтуерния сектор вероятно няма да се увеличат. Какво е Вашето мнение по тази тема и какво бихте посъветвали младите колеги в тази връзка?

К.Х.
В момента наблюдаваме продължаващ вече 2 години икономически цикъл на охлаждане на икономиката и конкретно на търсене на софтуерни продукти и услуги. Виждаме го и в забавянето на темпа на растеж на българския софтуерен сектор. Причините за това са много, но основните са няколко - вдигането на нивата на лихвите в световен мащаб (парите станаха скъпи, а това забавя или спира множество решения за инвестиции в дигитализация), липсата на предвидимост в контекста на геополитическите процеси, както и някои от протекционистките политики на САЩ и съответните реакции на големите икономики в света. Всички тези мега-тенденции, логично доведоха до свиване на търсенето в нашия сектор, който въпреки всичко продължава да расте, но не с онези нива, с които бяхме свикнали през последните години. Оттук е и последващото охлаждане на пазара на труда, от което най-засегнати са младшите специалисти. 

От друга страна, пак от повече от 2 години сме свидетели на началото на масовото навлизане на Изкуствения Интелект в нашето ежедневие - работа, личен живот, общество. Скоростта и влиянието на тези нови технологии откровено са с огромно въздействие и спокойно могат да се нарекат Индустриална революция. Качеството, производителността и бързината, с която те се подобряват, са невероятни и вече има огромен брой примери за промяна на парадигмата, включително и в разработването на софтуер и софтуерна инфраструктура. Тази отделна мега тенденция в краткосрочен план води до сериозни промени във философията и подхода на правене на бизнес, сътресенията често са болезнени, а в някои случаи и фатални за отделни компании. Оттук и допълнителните предизвикателства, които се усещат на пазара на труда. В дългосрочен план, обаче, именно новата парадигма на начина, по който се създават продукти и услуги, включително и в софтуерния бранш, ще доведе до много по-голямо търсене на софтуерни специалисти, инженери, архитекти и технологисти. Те обаче ще бъдат такива, които се адаптират бързо, учат се непрекъснато и имат основните качества на успешните хора в икономиката на знанието - аналитично и креативно мислене, адаптивност, гъвкавост, любознателност и любопитство. Това, че вече няма да е необходимо толкова физическо време за самото писане на редовете код, съвсем не означава, че няма да има работа и предизвикателства за разрешаване в този нов свят. 

От там и моят съвет към младите, но и към всички с енергия за работа - учете, опитвайте и експериментирайте с всички налични продукти и ИИ модели, гледайте дългосрочно и бъдете любопитни, адаптивни и смели. Мислете как с тези нови технологии можете да решавате реални проблеми от бизнеса и живота.  Краткосрочните проблеми и сътресения са естествена и неизбежна част от процеса на преминаване през толкова голяма промяна в световен мащаб.  
 
 
МОД.
Без съмнение публичните финанси на България към средата на 2026 г. са близо до катастрофа. Въпреки това финансовият министър заяви, че данъци няма да се вдигат. С изключение на МОД още от 1 август 2026. По наши данни това ще засегне около 100 хиляди работни места в ИКТ индустрията в страната и ще се отрази най-вече на малкия, микро бизнес и start-up екосистемата в сектора. Много вероятно в бюджета за 2027 МОД да е и значително по-висок, а се заговори за отмяна на плоския данък. Какво е Вашето мнение по въпроса за МОД, засягащ мотивация, бизнес планове, инвеститори, работни места?

К.Х.
Мнението ни по темата с МОД не е променено - ние сме наясно, че посоката в бъдеще е тази  - на увеличение. Това, което продължаваме да изискваме, е дългосрочна предвидимост и яснота, за да можем да планираме бизнеса си по-добре и да бъдем част от процеса на много по дълбоки и мащабни реформи в политиките на страната. МОД сам по себе си е една доста малка част от много по-наболялата нужда от реформа и в самата осигурителна система, което е и нашето очакване към политиците. 

Новите управляващи дойдоха с разбиране за тези нужди и със споделени приоритети на стратегическото значение на секторите с висока добавена стойност и критичната нужда за тях да бъдат създадени много по-добри условия за правене на бизнес и инвестиции. Хоризонтът на тази стратегия е дългосрочен и минава далеч над един политически цикъл от избори. В този смисъл, моите лични очаквания към управляващите са за доста по- мащабни, скоростни и смели реформи, особено в първите седмици на тяхното управление. Това, което виждаме до тук, в повечето случаи са добри намерения и плахи начинания, но далеч недостатъчни, за да се усетят като успешни реформи следващите години. 

При смели и бързи мащабни реформи основна наша цел ще бъде да запазим плоския данък - едно от най-големите ни икономически предимства.

Добра и предвидима бизнес среда и данъчна политика, която не се променя във фундамента си след всеки избори, е и една от основните предпоставки за идването на повече и по-големи инвестиции в страната, а от такива има критична нужда.
 
AI. STEM.
AI навлиза много бързо в училища и университети в България. Близо 1, 000 училища имат вече STEM кабинети. Вероятно до края на следващата година всички в страната ще разполагат с такива кабинети. Не можем да очакваме от учителския състав и няма как той да бъде достатъчно квалифициран за работа с AI. В тази връзка, какво може да предложи БАСКОМ? Може ли колеги от училищата да ползват експертиза от асоциацията по някакъв начин?

К.Х.
БАСКОМ вече работи с Министерството на образованието и науката, както и с всички засегнати страни за анализ, насоки и ясна стратегия как най-добре да бъде ползван ИИ в образователната система - започвайки от училищата и засягайки както мениджмънта и администрацията, така и учителите и, разбира се, учениците. Насреща сме да помагаме с идеи, знания и добри практики и отново, както и в последните 25 години, сме дали ясен приоритет на образованието в нашата работа. СТЕМ Кабинетите сами по себе си не са достатъчни, но определено са необходима инфраструктура, която помага тези процеси да са възможни. 
 
Дигитализация. Новото правителство.
В предизборната програма на спечелилата парламентарните избори партия открихме 24 пъти думата дигитализация. В програмата й беше обявен и нов подход към изключително важните за страната обществени поръчки по ЗОП – използване на AI в решенията за определяне на победител. Как виждате експертизата на БАСКОМ в дигитализация на обществените услуги и електронно управление в България? Имате ли вече контакти на някакво ниво с новите управляващи?
 
К.Х.
Изкуствения интелект може да помага в цялостното водене на процеса по дигитализацията на страната, включително и в обществения сектор. Едно от големите начинания, които виждаме да се движат напред, както от държавата, така и от други обществени организации, е да се създават продукти и системи, базирани на ИИ, за много по-прозрачното водене на процесите, свързани със ЗОП. С тези системи нередности, неточности и не-оптимални решения в целия цикъл от дефиниране на нужди, провеждане на поръчки, изпълнение, поддръжка и реална валидация за качество могат да бъдат улеснени и проследими от цялото общество. Това вече се случва и неизбежно ще доведе до по-добро управление на обществените средства и ресурси, а и оттам до повече благополучие на гражданите на България. 
 
Членство в БАСКОМ.
 
Споменахте в разговор, че за миналата година новите членове на асоциацията са над 20. Какви са предимствата от членство в БАСКОМ, с които може да поканите близо 6-те хиляди софтуерни компании, работещи в България?

К.Х.
БАСКОМ е будна и активна общност на компании в софтуерния и технологичен сектор, където вече 25 години има осъзнатост и целенасоченост в общите ни цели - по-добро образование, по-добра среда за правене на бизнес, по-видим и успешен технологичен бранд на България, вдигане на добавената стойност на нашите продукти и услуги и активен диалог с останалите участници в нашата екосистема, включително с държавата. Нашата общност е отворена и партнира отговорно - ние си помагаме и работим заедно по общите каузи, а това неминуемо води до по-добра среда и по-добри резултати за сектора като цяло.

Днес, особено в контекста на навлизането на Изкуствения Интелект, ние вече две години сме гласовити за мащабите на промяната и нуждата от бързи действия на всички участници. Самите членове на БАСКОМ са доста дейни в обмяната на опит и добри практики чрез може би най-многобройната онлайн общност BASSCOM AI където близо 1000 човека следят, споделят и обсъждат най-новото в тази област в реално време. Темата е основна и на почти всички наши ритрийти, където говорим открито и на живо по най-интересните и най-наболелите теми. Не на последно място, пролетната тематична конференция, която BASSCOM организира, пожъна голям успех сред нашата общност. Обратната връзка за нея беше изключително позитивна и стана повод за планиране на поредица от подобни и по-големи конференции, започвайки още от тази есен. 

Използвам възможността да поканя всички дейни и успешни софтуерни компании да се присъединят към нас. Убедени сме, че ще видят смисъл и конкретни ползи в дългосрочен план, както и ще могат да се борят за каузите заедно с нас с тяхната енергия и експертиза. Заедно сме по-силни.
 
Благодарим за това интервю.
До нови срещи!

2026-06-09