Цифровото общество в България 2021 - какви са реалностите?

Цифровото общество в България 2021 - какви са реалностите?

На фона на избори 2021, драматичния ръст на on-line дейности, призивите за електронно гласуване и общественото негодувание най-вече от липсата му, резултатите от VI-тото годишно изследване „Digital SocietyObserver Bulgaria 2021” на независимата агенция CBN Pannoff, Stoytcheff & Co. базирани на Европейската статистическа обсерватория за състоянието на цифровизацията в страната в сравнение с ЕС27 недвусмислено показват реалности, които следва да се познават и да се съобразяват.

 

Къде е България?

Население. И в шестте основни категории, в които CBN следи развитиетона дигиталните процеси в страната, има ръст на участниците. Въпреки това резултатите класират България между 20 и 27 място от 27 страни членки на ЕС, като в две категории се придвижваме по-напред за последните 5 години – достъп до интернет през компютри (20 място), през мобилни телефони (23 място) и използване на облачни услуги (26 място). 27% или близо 1.9 милиона от българите са ползвали някаква услуга, свързана с електронно управление, което ни отрежда 26 място в ЕС.

Бизнеса. В 12 от 13-те основни категории относно дигитализацията отбелязваме ръст спрямо 2019. Но въпреки това резултатите, сравнени със страните от ЕС27 продължават да са силно изоставащи. В 4 от основните категории заемаме последното 27-мо място. В 7 категории се придвижваме напред, като най-високо място (20-то) България заема по отношения на предприятия (10+ служители) използващи анализи на данни и достъп до интернет (22 място).

 

Позитивното

Пандемичната 2020 донесе ръст и в България с много нови участници в редица дигитални процеси, както при частните лица, така и при бизнеса.

Огромен скок се забелязва при мобилния достъп до интернет в страната, електронната търговия, използване на облачни услуги, както и все пак ръст в участниците използващи електронни услуги от публичните власти.

При бизнеса CBN наблюдава огромен ръст и във фиксирания и в мобилния интернет, в работещите (и МСП и в едрия бизнес) които използват компютър с достъп до интернет, како и в абсолютния обем на електронните продажби.

 

В заключение

Страната ни се придвижва в правилната посока, но с много по-бавни от възможното и необходимото до момента темпове, които оставят огромни групи от население и бизнес далече от дигиталния свят. Все още липсва ясна технологична политика, видими ИКТ бюджети в публичния сектор, както и организационни ресурси и кадри.

--------------------------------------

София, 2021-04